Gospodin_I

Тъкмо мислех да си лягам, когато попаднах на този сайт:

http://stickinsect.cult.bg/shaktiwww/

Меко казано бях ужасен, отвратен и разочарован…

Бях подочул нещо за “тигър в ЦУМ”, но мислех, че е някаква атракция за един ден или нещо подобно. Не можех да предположа, че хората могат да паднат толкова ниско в преследването на някаква фалшива оригиналност и доходи, че да поставят едно тигърче от изключително рядка порода (като него в света има всичко на всичко *внимание!* 400 - да, че-ти-ри-стотин) в аквариум с размер няколко квадратни метра и да го упоят за забавление да недодяланите и прости до смърт посетители на заведението.

Трудно ми е да опиша възмущението си и искрената си погнуса от постъпката на тези хора!

Винаги съм знаел, че г-жа Нона Йотова не е наред, но с това тя успя да ме изуми до краен предел. Бих искал някой да я заключи на мястото на Шахти в аквариума за няколко часа!!!

Призовавам всички, които четете това - бойкотирайте ЦУМ, бойкотирайте Нона Йотова и не се предавайте докато Шакти не бъде върната на свобода!

Днес си преглеждах статиите, които по една или друга причина не съм успял да публикувам в блога си и вижте на какво попаднах. Написано е няколко дни преди първия тур на последните президентски избори. Мисля си обаче, че остава много валидно. Оставям Ви сами да решите…

В последните дни в пространството на блога ми се разрази една голяма дискусия и много пъти бях обвинен за какво ли не, включително, че съм комунист, “чедо на партията” и какво ли още не. За съжаление с някои малки изключения не видях някакви логични доводи в подкрепа на тези твърдения или на такива, отнасящи се до недостатъците на г-н Първанов.

Писал съм и преди - макар и да не е идеален, той е най-добрият кандидат на тези избори. Г-н Беронов също очевидно е интелигентен човек, но просто не става за институцията - нито с възрастта си, нито с обстоятелствата, които го доведоха до тази кампания.

Другите кандидати просто не искам да ги коментирам отново.

За съжаление в последните дни, а главно и заради тези коментари на блога ми, съм доста натъжен. Натъжен съм, защото:

1. На президентски избори в България през 2006г. по-малко от 40% от хората смятат да осъществят правото си на глас и съответно правото си да участват в управлението на страната. Другите се смятат за излъгани, изиграни, прецакани, изхвърлени, изпързаляни или просто ги мързи да се разходят до училището и да изпълнят дълга си (а не правото!)
2. В България в 2006г. хората, които се смятат за “високообразованият елит на нацията” ще гласуват не ЗА един кандидат, а ПРОТИВ друг - и то на базата на АНТИ-КОМУНИСТИЧЕСКИ настроения. Почти 17 години след промените “интелигентните” хора все още смятат, че разделението комунизъм - антикомунизъм или Запад - Изток може да бъде водещо…
3. Три месеца преди присъединяването ни към ЕС в България има огромно количество хора, които намират решение на проблемите си в една полу-видиотена, комична, плашеща фигура, която предлага решения на проблемите, които клонят към средата на 30-те години на миналия век.
4. Част от усилено самоизтъкващите се членове на единствените (пак по техни думи) “демократични сили” в България са готови на втория тур на президентските избори да гласуват за един отявлено тоталитарен фашизоид само и само Президент да не бъде човек, който - какъвто и да е - поне изразява демократичните тенденции в обществото.

Малко след като писах последните две статии попаднах (не за първи път) на един български блог, който се казва Горичка.бг

Множество пъти съм спорил с близки хора по отношения на важността на опазването на околната среда. Последният път един такъв спор с баща ми почти завърши със сърдене…

Реших, че Горичка.бг заслужава да бъде популяризирана и затова реших да поставя връзка към тази страница на собствения си блог. Ще я намерите малко по-надолу.

Пожелавам на “колегите” от Горичка.бг успехи и все по-голяма популяризация на сайта им. И се надявам, че много хора ще се поучат от нещата, написани там и ще разберат каква е от ползата от това да изхвърляме боклуците си разделно, да си купуваме кафе, на което има емблемата на “честна сделка” и дори да разкараме несправедливата и неработеща ОЗП (Обща земеделска политика) на ЕС.

Успех, Горичка!

It has been quite a while since I last posted for you, my dear English readers.

During this time my blog turned 1 year from its first publication and although the setbacks and periods of lazyness I had, the fact that it still exists and even gets more popular makes me happy.

As can be seen from my cluster map I have had visitors from all six inhabited continents which makes me especially proud. I hope that by coming to my blog you find the information you need and maybe even get interested in that little corner of the world called Bulgaria.

As I wrote in the previous article for my Bulgarian readers, the last month has been very busy for me. I participated (or at least tried to) actively in the preparation for the VII Congress of Bulgarian Socialist Youth - the youth organization of the Bulgarian Socialist Party - successor of one of the first socialist parties in the world (but also of the totally discredited Bulgarian Communist Party).

Much happened before and during this Congress and I do plan to post an article about it, together with pictures not only in Bulgarian, but also in English.

So, if you are interested in the work of young socialists in Bulgaria - and I believe us to be one of the forces of progress in our country - please visit again soon!

Осъзнавам колко много време мина, откакто за последно публикувах нещо на блога си.

През това време се случиха толкова много неща, че чак им забравих бройката. Най-важно за това място може би беше фактът, че то стана на една година.

Така че “Честит рожден ден, блогче!” На 16 ноември 2005, една скучна вечер в Англия, след като гледах един прекрасен филм реших, че е настнало времето и е назряла вътрешната ми нужда да се занимавам с това.

Оттогава мина доста време и на няколко пъти блогът ми беше замразяван, най-често поради прост мързел, но аз отново и отново придобивах желанието да пиша.

Този път обаче имах основателна причина да не мога да пиша толкова, колкото ми се искаше. След като кампанията за “Президентски избори 2006″ премина и Георги Първанов спечели (за което дори нямах време да напиша коментар, въпреки че имах много, което исках да кажа…), изведнъж се оказах много сериозно вплетен в подготовката на 7-ия Конгрес на Българска социалистическа младеж.

Много искам да Ви разкажа за това събитие, около което се въртеше почти цялото ми време и внимание в последният около месец, но ще си позволя да го направя в отделна статия, заедно с полагащите му се снимки и цялостно обяснение на подготовката, събитията и пътят ни оттук нататък…